Отбраната на Брацигово - Форум о Болгарии

Отбраната на Брацигово

История Болгарии со времен основания до наших дней.
Аватара пользователя
НеОняДето
Завсегдатай
Сообщения: 926
Зарегистрирован: 15 фев 2009, 18:16
Пол: Не указано

Отбраната на Брацигово

Сообщение НеОняДето » 20 апр 2010, 19:14

Най-продължителната и активна въстаническа акция в ІV революционен окръг по време на Априлското въстание от 1876 г. е отбраната на Брацигово. Тя определено е и най-добре организираната във военно отношение. Обаче този факт остава някак встрани, затъмнен от трагедията на Батак, Перущица, Панагюрище и дори от епизодичните прояви в останалите революционни окръзи, открояващи се по-ярко върху общия фон там. В ежегодните чествания на годишните от Априлското въстание, Брацигово се споменава мимоходом, там липсва патетичния драматизъм на „първата пушка”, не се мяркат никакви кървави писма и никой поет не го е възпял. Дори неговият Васил Петлешков обикновено е нейде във втората половина на Апостолите. А всъщност това селце и неговата хладнокръвна и храбра съпротива срещу вековния подтисник заслужават далеч повече внимание.

Вестта за обявяването на въстанието стига до Брацигово на 21 април 1876 г. Донася я Васил Петлешков, който е свидетел на събитията в Панагюрище. Членовете на местния революционен комитет веднага вземат нещата в свои ръце, обявено е въстание и незабавно са изпратени постове по главните пътища около селото. На другия ден постовете, разположени на север са усилени, а до околните села – Козарско, Радилово, Равногор, Аликочево – летят конни куриери със съобщения да се присъединят към брациговчани, за да се бранят заедно. Всички въстаници са организирани в десетни и стотни, избрани са десетници и стотници, а за хилядник е определен Васил Петлешков. Приготвени са 6 черешови и брястови топове, а около 1400 въстаници започват изграждането на укрепени позиции при Банището, Мъргите, Св. Атанас, Врайник и Гробето. На всяка от позициите са оставени по сто души. Един отряд, начело с Петлешков се отправя да посрещне въстаниците от с. Радилово, които след нападение от башибозуци са тръгнали да се присъединят към брациговчани.

На 24 април командването изпраща разузнавателен отряд, който да следи придвижването на турците в Пещера. Друг отряд пък подсигурява придвижването на жителите от с. Ясъкория към Брацигово. При с. Козарско те разбиват башибозушко съединение, което преследва тръгналото към Брацигово население.

Първите турски отряди, подхождащи от север към селото, са забелязани от постовете на 25 април. Военният съвет правилно е определил най-опасното направление и сега решава с изпреварващ удар да разтрои плановете на противника. Няколко чети, всяка от по сто човека, са придвижени за да дадат бой на настъпващите турци далеч от подстъпите към Брацигово. Единият отряд се насочва на североизток и обръща в бягство превъзхождащия го противник при с. Козарско. Същия успех постига и четата при с. Бяла, както и тази на левия фланг. Битката окончателно е решена с появата на централната чета в тил на неприятеля, който е принуден да се спасява с бягство. Тази активна отбрана позволява на жителите на околните села да се изнесат в Брацигово.

Същевременно военният съвет прави оглед на отбранителните съоръжения и взема решение отбраната да се усъвършенства. Изкопават се предни окопи в два реда, свързани със съобщителни линии, покрити с дървени козирки. Крайните къщи в селото са превърнати в опорни пунктове с амбразури за стрелба, а в празните пространства между къщите и оградите са изкопани ровове и са поставени дървени заграждения. По улиците са издигнати барикади от каруци. Направена е проверка и на наличните хранителни запаси и оръжие. В тактическо отношение отбраната е разделена на четири сектора по основните посоки на компаса. Създаден е резерв от около 200 човека. Непрекъснато се проверява бдителността на постовете, а въведената парола се сменя всяка вечер. Към всеки от черешовите и брястовите топове е прикрепен разчет от четири човека, като всеки от тях изпълнява строго определена дейност по зареждането и стрелбата.

На 28 април постовете донасят за раздвижване на турците откъм Пещера. През нощта военният съвет решава да се възприеме активна отбранителна тактика, като се нанесе изпреварващ удар срещу башибозуците в района на с. Розово, най-близкото до Брацигово. Една от целите е също така и снабдяването с оръжие, което не достига на въстаниците. На практика замисълът е тактически настъпателен, като се предвижда овладяването на Пещера във взаимодействие с въстаниците от Батак, а като следваща задача – превземането на Пазарджик, евентуално със съвместни действия с панагюрци.

На другия ден, 29 април, се предприема настъпление срещу с. Розово. С бой по фронта въстаниците сковават противника, докато двата им фланга обхващат селото от изток и запад. Непосредствено преди овладяването на Розово обаче, се получава заповед всички да се върнат в Брацигово. Многобройни противникови отряди се приближават от запад с намерение да атакуват. Същия ден след обяд башибозуците предприемат настъпление от югозапад, запад и северозапад. Атаката е отбита със загуби за противника, но на 30 април селото е обсадено от около 3000 турци. На 1 и 2 май се води огневи бой, при който със точна стрелба въстаниците не позволяват на атакуващите да се приближат до укрепените позиции. На 3 май натискът се засилва, на три от укрепленията се водят упорити боеве, но и този път нападателите са отхвърлени назад. На следващия ден командването подготвя контранастъпление, при което три отряда трябва да пробият обръча и да излязат във фланг и тил на башибозуците, като деблокират Брацигово. Но на 5 май в подкрепа на обсаждащите пристигат редовни турски части под командването на Хасан паша. На следващия ден към непрекъснатия пушечен обстрел на селото се присъединяват и две оръдия, а от североизток, от Панагюрище, пристига и Решид паша с два табора пехота. Същия ден следобед идват и отредите на Ахмед ага Барутанлията, с което численото превъзходство на атакуващите става повече от десетократно. На 7 май защитниците допускат неприятеля в селото и това е краят – най-дълго съпротивлявалото се селище по време на Априлското въстание е превзето. Васил Петлешков се самоубива. В боевете загиват над 50 въстаници, а други 250 са заточени в Мала Азия.
E Pluribus Unum

Вернуться в «История Болгарии»

Кто сейчас на конференции

Сейчас этот форум просматривают: нет зарегистрированных пользователей и 0 гостей