Български стихове - Страница 2 - Форум о Болгарии

Български стихове

Помощь в изучении языка, полезная информация.
Аватара пользователя
miky
Завсегдатай
Сообщения: 507
Зарегистрирован: 18 фев 2009, 23:14
Откуда: софия/бургас
Пол: Не указано

Re: Български стихове

Сообщение miky » 13 мар 2010, 00:45

Так как заговорили о поэзии,то надо отметит и творчество юнной бургаской девушки с трагической судбой- Петя Дубарова.Очень хорошие стихи.

http://www.slovo.bg/old/dubarova/
Аватара пользователя
НеОняДето
Завсегдатай
Сообщения: 926
Зарегистрирован: 15 фев 2009, 18:16
Пол: Не указано

Re: Български стихове

Сообщение НеОняДето » 06 май 2010, 18:35

Недялко Йорданов, "Някога, някога..."

Някога, някога,
толкова някога,
колкото девет лета,
на някаква уличка,
с няколко думички,
спря ме веднъж любовта.

Беше наистина
толкова истинска,
колкото може да е
слънцето весело,
старата есен,
старото тъжно небе.

Весели есенни кестени блеснали
ръсеха светли следи.
Златни, квадратни, невероятни
изгряваха вредом звезди.

Странно тържествена, жертвена, женствена
беше земята под нас.
Бяхме ний истински, искрени, искащи,
мислещи само на глас.

Може би времето,
може би временно,
може би от възрастта -
няма ни улички,
няма ни думички,
няма я в нас любовта.

Може би някъде, някога, в някого
пак ще се влюбим, нали?
Нещо ще искаме, нещо ще чакаме,
нещо пак ще боли.

Колко естествено, просто наследствено
дойде при нас трезвостта.
Весели есенни кестени, де сте вий,
де е сега любовта?

Някога, някога,
толкова някога
колкото девет лета
на някаква уличка
с няколко думички
спря ме веднъж любовта...


.

Като песен в изпълнение на Георги Минчев
E Pluribus Unum
Аватара пользователя
Djemma
Старейшина
Сообщения: 4779
Зарегистрирован: 12 фев 2009, 22:30
Откуда: Болгария
Пол: Не указано

Re: Български стихове

Сообщение Djemma » 06 май 2010, 18:38

:co_ol: :bra_vo:
Аватара пользователя
НеОняДето
Завсегдатай
Сообщения: 926
Зарегистрирован: 15 фев 2009, 18:16
Пол: Не указано

Re: Български стихове

Сообщение НеОняДето » 06 май 2010, 19:31

Недялко Йорданов, "Не остарявай, любов"

Не остарявай, любов, във телата ни топли и слети.
Ах, неуверена нежност още в душите ни свети...
И подозрително блясват шпаги от минали страсти,
звън на решителна битка за невъзможното щастие.

Не остарявай, любов, толкова страшна и дълга.
Опроверганото време ляга унило на хълбок.
Нека все тъй да гризем на надеждата острия залък –
късно е вече да спреш, рано е да се прощаваш.

Не остарявай, любов! Чуваш ли, много те моля.
Кой те гримира така в тази изтъркана роля,
кой в този смешен костюм глупаво те е облякъл –
всичко е само игра, всичко е само спектакъл.

Не остарявай, любов! Ето, завесата пада –
кратък поклон и тръгни – гола, нахална и млада.
С нокти и зъби докрай своята чест отстоявай.
Не остарявай, любов, моля те, не остарявай!

Като песен в изпълнение на Михаил Белчев
E Pluribus Unum
Аватара пользователя
НеОняДето
Завсегдатай
Сообщения: 926
Зарегистрирован: 15 фев 2009, 18:16
Пол: Не указано

Re: Български стихове

Сообщение НеОняДето » 06 май 2010, 19:41

Недялко Йорданов, "Младостта си отива"

Младостта си отива
и е ясно това
не от белите жички
по мойта глава,

не от ситната мрежа
край мойте очи.
Младостта си отива -
туй по всичко личи.

Всеки осем цигари
съкращават със час
отредената възраст
на всеки от нас.

Ако пазя диета
и спортувам през ден,
ще се чувствам, разбира се,
сто на сто подмладен.

Младостта си отива,
ала не от това.
И каква съпротива
да окажа? Каква?

Младостта си отива.
Боже мой, не върви
да нагазя отново
посред морски треви,

да разтворя пак шепи
и да видя във тях
как искри сред водата
златен лунния прах.

Младостта си отива,
ей я, преметнала сак,
в стари джинси обута
до крайпътния знак.

Със ръка в неизменно
безпаричния джоб,
младостта си отива
на един автостоп.

Младостта си отива.
Ето, хлопва врата
пред разумния довод
за всички неща.

Младостта си отива,
ах, как помня това!
Уволнена си тръгва,
но със горда глава,

със уста си подсвирква,
не поглежда назад,
не й пука от нищо
пред смълчания свят.

Младостта си отива,
пие чаша коняк,
незаконно щастлива
край бургаския бряг,

изпотена от ласки,
цяла в пясък и сол.
Младостта си отива -
с песничка в си бемол.

Младостта си отива -
и върви без тъга.
Няма даже емоции -
накъде? Докога?

Може би дотогава,
докогато умрем.
Младостта си отива
не съвсем,
не съвсем.

Като песен - Михаил Белчев
E Pluribus Unum
Аватара пользователя
d a v r
Завсегдатай
Сообщения: 1524
Зарегистрирован: 12 фев 2009, 22:35
Пол: Не указано

Re: Български стихове

Сообщение d a v r » 06 май 2010, 20:05

НеОняДето :co_ol:
Screw it, let's do it..
Аватара пользователя
bum_ba
Завсегдатай
Сообщения: 2552
Зарегистрирован: 13 фев 2009, 13:52
Пол: Не указано

Re: Български стихове

Сообщение bum_ba » 06 май 2010, 20:29

НеОняДето стихотворения прекрасны, мне очень нравится песня в исполнении Белчева... :-):
Бывает, проснешься как птица,
Крылатой пружиной на взводе.
И хочется жить и трудиться,
Но, к завтраку, это проходит.
Аватара пользователя
НеОняДето
Завсегдатай
Сообщения: 926
Зарегистрирован: 15 фев 2009, 18:16
Пол: Не указано

Re: Български стихове

Сообщение НеОняДето » 06 май 2010, 20:42

Песните са две, между другото :hi_hi_hi: Та коя по-точно?

Не съм му особен фен на Белчев, честно казано. Виж, Георги Минчев е друго нещо. Виж малко по-нагоре "Някога, някога...".

Ето още една прекрасна негова песен в оригиналното изпълнение от 60-те години на миналия век. "Снегът на спомена", стиховете са на Александър Михайлов.
E Pluribus Unum
Аватара пользователя
bum_ba
Завсегдатай
Сообщения: 2552
Зарегистрирован: 13 фев 2009, 13:52
Пол: Не указано

Re: Български стихове

Сообщение bum_ba » 06 май 2010, 21:27

"Не остарявай, любов" - моя любимая, невероятный текст и исполнение.
Георги Минчев "Някога, някога..." - все это такая ностальгия... Хотя я и не жила в БГ в те времена, но люблю эти песни... сейчас таких нет. Мож просто стареем?
Бывает, проснешься как птица,
Крылатой пружиной на взводе.
И хочется жить и трудиться,
Но, к завтраку, это проходит.
Аватара пользователя
НеОняДето
Завсегдатай
Сообщения: 926
Зарегистрирован: 15 фев 2009, 18:16
Пол: Не указано

Re: Български стихове

Сообщение НеОняДето » 06 май 2010, 21:37

Павел Матев, "Синева"

Ти отмина…
Сякаш сън,
сякаш сняг,
сякаш дъжд,
сякаш пролет
и есен,
и зима…
Твойта сянка над младата ръж се изви
като кърпичка синя.

Непрежалена тъжна шега
като яребица се заобажда.
И една ароматна тъга
почна лекичко
да те възражда.

Аз се спрях.
И затворих очи.
Вероятно да те преживея…
А душата виновно мълчи.
Само сянката мина през нея.

Само вятъра вейна едва.
Пиле някакво изписука…
Ах, каква,
ах, каква синева
сме забравили някога тука

(Да, знам, че е мръсен комунист. Но истинската поезия не принадлежи на никоя идеология - нея просто или я има, или я няма. В случая тази е наистина изключителна.)

Васил Найденов с "Диана Експрес" - от времената, в който Кеца още не се беше превърнал в пълен клоун. Почти не можете да го познаете.

---------------------
Ето още нещо от Павел Матев

Още има люлякови нощи -
невиждащи очи в притулен час.
Още има люлякови нощи -
безумия от закъсняла страст.

Минути непонятни и крилати,
нетърпеливи жестове, слова,
които ме спасяват без остатък
от вечната, от вечната мълва.

И ето я пределната отплата -
един акорд от сложен послеслов.
И доловили тоя звук сърцата
умират разрушени от любов.
E Pluribus Unum

Вернуться в «Болгарский язык»

Кто сейчас на конференции

Сейчас этот форум просматривают: нет зарегистрированных пользователей и 0 гостей